Село Козичен (Еркеч)

 

Едно от най-живописните селца сгушени в топлата прегръдка на Еминския дял на Стара планина е Козичино. Козичино е по-известно Еркеч и е единственото село в България, което е успяло да запази езика и традициите на предците ни недокоснати от времето. Тук все още се говори на старобългарски и са живи уникалните обичаи и традиции на старобългарската култура.

Първите сведения за съществуването на Еркеч са още от времето на Първото Българско царство (втората половина на VII век). По време на Османското владичество селото е опазвало Дюлинския проход и еркечени са имали правото да носят оръжие и да яздят коне. През цялата си дълга история Козичино не е допуснало чужд крак да пристъпи в неговите землища. От турско време се е запазил и израза „Мини и замини, в Еркеч не замръквай!”.

Според някой изследователи името на селото идва от турската дума еркечите, която означава козли водачи на стадо. Според други Еркеч означава „замини, не замръквай”...

www.bulgariainside.com