TMB ФОТОИЗЛОЖБА

Валентина Кръстева
& Ник Чалдъков

Не съм очаквал от себе си подобна изложба. Първо, тя не е в моя стил на абстрактен арт и второ, аз ходя на планина, за да си почина от фотографията. Снимам от 7-годишен и все още обичам фотографията, но не така страстно - сега тя е една приятелска любов с мъдростта. Защо въпреки това правя трекинг фотография?

Самоубиваме се бавно, живеейки в града – работа, умора, почивка, забавления и пак работа... Това унищожава човека в нас. Искам все повече хора да се върнат назад към природата - там са истинският живот, здраве и щастие. Планината за мен е начин на живот и искам да споделя тази красота с Вас. Направих поредния опит в моя живот. Обичам експерименталната фотография, защото тя е най-творческата фотография. Но това не е експериментална фотография. Това е експериментален живот. Колкото и невъзможен да е този експеримент, вижте го сами. Казвам „невъзможен”, защото не мога да предам с фотография истинската красота на  планината и изживяването... Това трябва да се преживее лично. На планина - сега!

Ник Чалдъков
Варна, 31 август 2013 г.

Фототехника

Тази фотоизложба е заснета с Fujifilm X-E1 и Panasonic Lumix DMC-LX1. Фуджито в момента е една от най-качествените фотосистеми, доближаваща се до Лайка по детайли, острота, цветопредаване и динамичен обхват с по-добро тяло и по-бърз автофокус. Ползвах травел зуума на Фуджи LENS XF18-55mm F2.8-4 R LM OIS, който е с много добро качество за зуум, но няма визията на твърдите обективи. Фотоапаратът на Валя е Panasonic Lumix DMC-LX1 с Lumix® G 20mm F1.7 ASPH и OLIMPUS ZUIKO 45 mm F 1.8 обективи. Lumix LX1  е по-подходящият фотоапарат за целта, защото е по-малък и по-лек и има достатъчно качество за изложба. Fujifilm X-E1 се оказа голям и тежък с по-бавен автофокус, но затова пък с по-добра резолюция, която в действителност не е нужна. Трекинг фотографията е предимно за списания и големи увеличения се правят рядко. Следващият път ще съм с фотоапарат до 300 гр. Най вероятно нещо от типа на Sony Cyber-Shot DSC-RX100. Както и в цялата друга фотография, тук качеството на фотоапарата не е най-важното - усещането за фотография прави снимката.

Желая Ви късмет и радост от снимането!

 

Ник Чалдъков (по-долу) и фотографията, която е заснел в Courmayeur (по-горе) - тайни от ателието на майстора.

TMB се прави и от колоездачи, бегачи и трекери като нас. Всеки луд с номера си, но най-лудите си остават колоездачите, както се разбира от снимката по-горе... Не мога да си позволя подобно усилие - в разрез е с философията ми за живота.

От Ref. Bertone пътеката се разделя на две – едната, класическият вариант, е по-лесна и по-кратка, а другата - по-висока, през Tete De La Tronche и Col Sapin, която е два пъти по-бавна и доста по-стръмна, но имате шанс да видите прекрасни гледки към масива Монблан, подобни на снимката горе. Първия ден бяхме пълни със желание и сили за вървене и решихме да минем през по-високия вариант, за да направим по-интересни фотографии. Но не си заслужаваше - историята на фотографията можеше да мине и без тези кадри - за което съжалявахме след четвъртия ден, когато усетихме умората от този преход. Препоръчвам първият преход от Courmayeur до Rifugio Bonatti да е по-лесният вариант - класическия.

Преминаването на Col Sapin - горе на снимката. Началото на юли е. Все още има сняг, но той не пречи на безопасното преминаване през прохода, само изморява повече вървящия... Докато се стигне до тук обаче, се върви доста и умората вече се усеща.

Току-що сме минали през прохода Col Sapin и откриваме отговора на всички въпроси: 42.

Преди Rif. Bonatti се виждат изоставените постройки на снимката долу. Подминаваме ги с надеждата че това не е хижата. Към този момент умората вече е доста осезаема. Въпреки това ние продължаваме с бързо темпо надолу.

Към края на деня, изморени и леко поклащайки се, стигнахме до Rif. Bonatti 2025 м - горе на снимката. Никога повече няма да спя в хижа. Това бе и единствената хижа по пътя, където отседнахме за една нощ. В района на хижата е забранено опъването на палатки. В целия район на италианските Алпи до 2500 метра е забранено къмпингуването дори за една вечер. Така бяхме принудени да спим в тази добре уредена хижа с баня, ресторант и отлична кухня, но цената на самостоятелна двойна стая е само 100 евро. A общата спалня, в която спахме с още 8 човека на двойни легла (50 евро за двамата) - едно над другo Tова бе най-ужасното преживяване от целия преход - хъркане, опасност да паднеш от втория етаж на леглото без парапет - и баня с жетон за 4 минути топла вода – италианска работа! А на сутринта ни предстоеше дълъг и стръмен преход през Grand Col Ferret 2587 м до La Fouly - станахме рано и тръгнахме...

Валя направи фотографията по-долу по красивия път към La Fouly. Вече бяхме забравили умората от безсънието предишната нощ, но скоро щяхме да я усетим тройно - още едно доказателство за забавеното действие на умората в човешкия организъм. Затова е важно натоварването в първите дни от преход над 7 дни да е по-малко и да се пестят сили за следващите дни.

Към обяд достигнахме Ref. Elena. Тук умората ни настигна и едва вървяхме. Премаля ми и се наложи да си почина поне час, хапнахме топла супа от запасите в раницата, небето се заоблачи и започна да превалява, когато трябваше да тръгваме, защото и тук не беше разрешено да се опъват палатки. Коментира се наличието на безплатен къмпинг по-високо от Ref. Elena, но ние не видяхме следи от него и тръгнахме към Grant Col Ferret (на снимката долу) където е границата на Италия с Швейцария.

Вече сме преминали първия голям проход - Grant Col Ferret - и сме в Швейцария. Около 300 метра вървяхме в снега без нужда от котки (приспособления за по-добро сцепление, които се захващат за обувките). Не е нужно да носите котки в периода между юли и август. Това е моят извод, базиран на наблюдение на проходите, вида и наклона на пътеката. Гетите също не са задължителни, понеже тежат още поне 150 гр, а могат да се ползват не повече от 2-3 км общо за целия преход. Ние изпратихме нашите котки и гети с колет до България чрез пощата в Chamonix.

Проходът се вижда горе на снимката. Намира се в края на пътеката по която вървят TMB трекери. Снегът прави температурата на въздуха приятно прохладна и това ни дава сили да продължим със спускането от Grant Col Ferret. Проходът си оправдава името и наистина е гранд!

Слизайки от Grand Col Ferret, след безсънието в Rifugio Bonatti, нямах голямо желание да снимам или да хапвам кисело мляко в Le Peuile. За щастие, не съм сам и има кой да снима. На фотографията горе си личи ефектът от умората, което я прави автентична. Le Peuile - малка фермичка с няколко легла за гости и ресторантче с натурални млечни продукти. По-близко до природата, умората е част от радостта.

О дъжд, о дъжд обилен и печален
- по Алпите танцуваща вода.
Гео Милев, перифраза

Якето на Berghaus Kangchenjunga GORE-TEX®Pro (горе на снимката) не пропусна нито капка вода по време на целия преход. Освен този лек, но продължил 5-6 часа дъжд, имаше един много проливен и кратък (около час), който бе истинско изпитание за GORE-TEX®Pro. На всички покрай мен дрехите пропуснаха, но Kangchenjunga издържа и бе идеално сухо отвътре. Продължавам да твърдя, че GORE-TEX®Pro е единствената мембрана, която не пропуска, без значение какви са условията - проливен дъжд с часове, сняг и/или вятър. Като добавим леко забавеното й дишане, за разлика от Event, който диша много добре и става само за лятото, GORE-TEX®Pro е най-добре балансираната мембрана - дишане, топлене (задържа част от първоначалната топлина на тялото и след това започва да диша) - и здравина. Определено по-здрава е от Event и от Hyvent на The North Face, който е и по-слабо дишащ от GORE-TEX®Pro и не е толкова здрав като него.

3-ти ден
La Fouly 1610 м
Champex Lac 1466 м / Camp Les Rocailles -15 км-6.30 ч.

Camp Les Glaciers - най-добрият къмпинг, на който бяхме! Препоръчвам Ви го! Не го подминавайте, ако сте на палатки! Банята е с постоянна топла вода и е без жетони, има супермаркет наблизо в La Fouly и магазин с отлична планинска екипировка - предимно Mammut и други реномирани марки на високи цени. Местата за палатките са много уютни. След един от най-трудните ни преходи, поради безсънието в Rif. Bonatti, бяхме щастливи в тази обетована земя! На сутринта изсушихме всичко добре, за да ни олекне багажът (на снимката горе), разходихме се в La Fouly и тръгнахме за Champex Lac.

Пътят към Champex Lac е живописен и лесен. Преходът е прекрасен и бе като почивка след предния ден...

Принудих се да си пусна GPS-а и накрая намерихме пътя за Champex Lac. Така, този интересен и лесен преход бе към своя край. В Champex Lac трябваше да търсим къмпинга на CAF - Les Rocailles. Намерихме го по залез слънце. Посрещна ни подпийнал представител на CAF и веднага ни поиска таксата за престоя със зачервен нос и ехидна усмивка... Все пак, наспахме се на спокойствие и се изкъпахме с топла вода. Затова пък сутринта бе слънчева. С лека носталгия по красивото езеро и радост, че напускаме къмпинга на CAF, тръгнахме към Col de la Forclaz.

В Champex Lac има професионален магазин за планинско оборудване, от където си купих стелки за тежките ми и много здрави обувки Bestard Summit BG3. Купуването на стелки се наложи като спасителен вариант за "олекотяване" на обувката, повишавайки комфорта на стъпване. Но както ме посъветва любезната и знаеща продавачка в магазина, по-добре беше да си купя нови по-леки обувки, които не успях да намеря до края на прехода... Точният номер и модел обувки открих чак в Милано и то случайно, в един малък магазин. Перфектните обувки за ТМВ се наричат Lasportiva 12F Beta GTX.

          Два разделени пътя в гората, и аз -
         Аз по-запустелия път си избрах,
         И в това е цялата разлика.
            Робърт Фрост, „Пътят, който не поех“

На сутринта разучавам вариантите на пътя за предстоящия ден (на снимката горе), защото след Champex Lac пътят се разделя на две - класическия вариант през Alp Bovine 1986 м, който е по-лесен, и този през прохода Fenetre de Aprette 2665 м. Пътят през прохода е красив и гледките са величествени. Бяхме вече изморени от първите преходи и избрахме по-лесния - класическия вариант, като направихме много повече и по-красиви фотографии. Не съжалявахме - пътят е романтичен и приятен, а Alp Bovine е малка хижа с хубаво ресторантче, кисело мляко и сирене...

Alp Bovine 1987 м - прекрасно ресторантче с кисело мляко и сиренце. Не спираме, защото не сме гладни, не сме изморени и продължаваме със спускане през прекрасна горичка към Col de la Forclaz. Доволни сме, че избрахме класическия вариант и направихме една от най-хубавите фотографии за нашето TMB - уникалното попадение на Валя с раницата на Deuter Guide 45 (вижте четвъртата снимка от текста нагоре).

Доста преди залез слънце пристигнахме в къмпинга до хижата на Col de la Forclaz и така завършихме първата четвърт от пътя. Прекрасно място за една нощ, въпреки че е близо до пътя. Има малък магазин за храна и евтин и чист къмпинг с баня и тоалетна. На снимката по-горе Валя пие сутрешното си кафе и се наслаждава на свежия въздух и прекрасната ясна гледка.

От тук пътеката има два варианта - през Ref. Les Grands 2113 м (по-стръмния вариант) до Col de Balme 2191 м или през Le Peute 1279 м до Col de Balme. Проходът Col de Balme не е за подценяване - едно от най-големите изкачвания. След прохода има още два варианта - през връх Aig des Posettes 2201 м (по-високия вариант) или през Le Tour - след голямо и стръмно спускане от Col de Balme до Montroc. Ние избрахме средния вариант. Първо от Montroc през Trient и Le Peute 1279 м до Col de Balme и през Le Tour до Montroc.

Trient - едно прекрасно място за усамотение, философия, размисъл. Ако не ми предстоеше пътя нагоре през Col de Balme, бих поживял тук заради провинциалната и тиха атмосфера.

Малко преди изкачването на Col de Balme, 2191 м. Горе на снимката се вижда хижата на самия проход, а аз изморен и отегчен от неочаквано голямото изкачване от Trient до тук с бавна алпийска стъпка напредвам под закрилата на сянката нагоре към прохода. Крайната цел ни се струва толкова близо, а всъщност се оказва, че ни остава повече от час вървене... Там зад прохода е разположена голямата долина на Chamonix, където се крие и надеждата за олекотяване на багажа. Вече съм напълно сигурен в грешката си - взех около 3 кг повече багаж от допустимите 9,5 кг и докато пълзя нагоре под тежестта на раницата се кълна, че повече няма да правя така...

В самия проход Col de Balme сме, на най-високото място – не знам дали съм доволен и горд, че съм се качил до тук с моята бавна алпийска стъпка или съм видял самодива, но на снимката горе съм щастлив от гледката, която се разкрива пред нас...

Най-после сме на най-високото място на прохода Col de Balme, леко изморени. След кратка почивка и нещо за хапване, за да се подкрепим енергийно, бързо се спускаме надолу към голямата долина на Chamonix. Тук по хижите не можеш да седнеш на столчетата отвън (горе на снимката), за да си похапнеш сандвича от раницата. Единственият вариант е да си поръчаш нещо от хижата или да си платиш масата за ядене. Именно поради това тези маси в разгара на сезона са празни и ние също ги подминаваме. Това ни напомня за комерсализацията на света, но тепърва ни предстои най-материалната част от пътеката Chamonix.

След стръмното и дълго спускане от Col de Balme, пейзажът е красив, ние сме изморени, случайни хора ни упътват към къмпинга на Montroc - Camp  Pierre Semard - едно чудно място за почивка, сгушено в прекрасна вековна борова гора. На снимката долу размишлявам за маршрута по-нататък От тук има два варианта - класическия през Refuge La Flegere 1878 м и нашия през Chamonix. Решението е взето заради тежкия багаж и екипировката, която трябва да разтоварим и новата, която да купим от Chamonix. Така е, когато не слушам по-опитните и решавам, че мога да нося само 2 килограма повече! Вариантът през Lac Blanc си заслужава и решаваме догодина да го минем с лека раница до 9,5 кг. След Lac Blanc (което наподобява Рилските езера) се минава през Refuge La Flegere и Le Brevent 2526 м, от където можете да слезете в Chamonix. Но това са други изчисления и те не ме засягат сега.

6-ти ден Montroc 1417 м
Argentiere 1252 м - Chamonix/Camp Ile des Barratts 1035 м - 5 км - 2 ч.

След кратка сутрешна разходка в Montroc се спуснахме към Argentiere, където на гробищата направихме тази екзестенциална снимка за смисъла на човешкия живот, вечността и планината... Отново откриваме, че всичко е суета и единствено духовното има стойност в този преходен свят. Задълбочаваме  се в тези мисли още повече, когато виждаме четящия човек на пейката до църквата. Какво ли чете? Какво ли му се е случило през живота? Кога ли ще напусне този свят? Все въпроси без отговор... Но ние знаем - сега отиваме там, където суетата достига връхната си точка- Chamonix. Там ще бъдем за кратко, а вечността е пред нас и това предупреждение на съдбата ще ни помогне да не се прехласваме много, а да подминем като самотни страници този временен свят и да се засилим към небесата божествени.... Мир вам.

Хигиена с изкъпване в реката преди връщане в цивилизацията - Chamonix... Всъщност, къде е цивилизацията?

7-ми и 8 -ми ден
Chamonix 1035 м
Les Houches/Camp Bellevue  1007 м - 5 км - 2 ч.

Chamonix - най-голямото и най-цивилизовано населено място по пътя. Празник на суетата и планината едновременно. Тук има най-много магазини за планинско оборудване, ресторанти, хотели и супермаркети за храна. От тук изпратихме около 4 кг багаж за България, защото не можахме да намерим добър интернет пътеводител с ясно и точно съдържание, който да ни упъти недвусмислено. Тогава реших да направя този уеб сайт безплатен за всички ентусиасти и палаткаджии от България и света. Съответно се бяхме презапасили и имахме нужда от разтоварване и замяна на някой неща от екипировката, описани по-горе. За моя радост, когато слязохме в Chamonix, се обади и новият ни спонсор The North Face. Всичко стана случайно, като в хубавите приказки. Раницата Deuter Guide 45 (1920 гр), която имах от българския ни спонсор "Стената", бе най-удобната, която съм носил, но се оказа тежка за TMB. Тогава предложих на The North Face да ме спонсорират с най-добрата си лека професионална раница. Предложиха ми Prophet 38-42 Litre (1100 гр). Избрах моя размер и не съжалявам. Най-леката от 45-литровите раници, която съм носил без проблеми. Повечето леки раници са неудобни, но не и The North Face Prophet 38-42 Litre. Нямах късмет с обувките. Това, което ми предложиха The North Face, не ми хареса. И така след два дни на преоборудване в Chamonix с нова раница, нов спонсор и багаж, олекнал с по 2 кг на човек, тръгнахме към Les Houches 1007 м. За втори път на Niki Testa не му се тръгваше от Chamonix - раят на екипировката по маршрута.

В Chamonix организират различни състезания, свързани с планината - катерене по стена, показване на катерачни умения на маса (на снимката по-долу) и др. Хората имат един стремеж - напред и нагоре (на снимката по-горе), затова са по-напред и по-нагоре! Това е народопсихология. 

Chamonix - Les Houches - за два часа преход направихме една добра снимка  (горе) -вървя си уверено с китайските ми чехли, купени от битака във Варна за 1 евро, а на раницата съм закачил тежките си обувки Bestard Summit BG3 - 1500 гр. - 170 евро. Така реших проблема с вторите обувки. За съжаление, стават само за равен път. От друга страна, първите обувки са на раницата и тя натежава осезаемо. Затова реших въпроса като се спрях на първи чифт по-леки обувки, за да не се налага да ги свалям често, особено когато температурата е над 25 градуса и вървя само на гладко. Това бяха китайчетата, защото по-добри чехли не намерих и в Chamonix!

9-ти ден
Les Houches 1007 м
Col de Voza 1663 м – Les Contamines 1167 м – 16 км - 9 ч.

Стоя в Les Houches и си мисля. По предписание би трябвало от тук да тръгнем. Но това не е добра идея защото тук е пусто и ако ни липсва нещо няма от къде да си го набавим. Според мен, най-доброто място за тръгване на TMB e Chamonix или Courmayeur – това са достатъчно големи градчета ,в които има всичко необходимо.

Преходът от Chamonix до Les Houches бе лесен и приятен през сенчеста горичка и продължи 2 часа. Но Les Houchesсе се оказа провинция с бедни магазини за планинско оборудване, прозаичен къмпинг и една нарисувана крава – без мляко и без шоколад... Скуката тук ни помогна да си починем по-добре, тъй като не можахме да сторим това в Chamonix, поради ентусиазма да тествам планинска екипировка по магазините. Така завършихме втората четвърт от пътя и го преполовихме. Започвахме връщането към Courmayer... Лека носталгия по TMB се разнесе в кръвта ми, но ни предстоеше останалата една втора от маршрута.

Изкачването на Col de Voza 1663 м е значително по-лесно и не бе проблем след добрата почивка, силите започнаха отново да ни идват и ентусиазмът за вървене се засили. Също така и за фотография - предстояха ни едни от най-красивите места за снимане и ето тук се получи тази класическа пощенска картичка на Валя (снимката горе). След Col de Voza имахме два варианта - по-високия през Ref. Miag и Ref. Truc с панорамни гледки и много изкачване и слизане или нежно пейзажен вариант (класически) през живописните селца на Алпите - Bioonassy, Le Champel, La villette, La Gruvaz и Tresse до Les Contamines. Вече имахме опит и знаехме, че ниските позиции осигуряват повече разнообразие от гледки, отколкото високите алпийски пейзажи с по-еднотипни изгледи. Също така знаехме, че колкото си по-изморен, толкова по-малко е вдъхновението ти за снимане особено при мен - един лежерен арт фотограф. Така недвусмислено след кафе на Col de Voza решихме - тръгваме по класическия вариант и ще снимаме като класици във фотографията.

10-ти ден
Les Contamines 1167 м
Refuge la Balme/Free Camp - 5 км - 2 ч.

Пристигнахме в Camp du Pontet по залез слънце. Това е единственият къмпинг в Les Contamines. Къмпингът и селцето за прекрасни, има хубави магазини за планинско оборудване, супермаркети и хотели. Къмпингът е на 2 км след Les Contamines.

На сутринта направихме малка разходка в les Contamines. Ники Теста провери магазините за екипировка - не бяха лоши, но нивото им бе една идея по-ниско от тези в Chamonix и Courmayeur – не успях да си намеря по-подходящи обувки за TMB. Купихме храна. Трябва да подчертая, че тук се намира последния супермаркет преди Courmayeur. Това означава, че Ви трябва храна за 3 дни.

Отново се връщаме в голямата планина и напускаме уютната цивилизация. Поемаме по последната четвърт от маршрута, към прочутите Col de Bonhomme, 2329 м и Col de la Croix, 2483 м. Разходка по пазара и късно тръгване към Refuge la Balme. Хижата е близо и преходът не е труден. Изкачването е умерено. Тази чудна църквичка срещнахме по пътя, пълен с TMB трекери.

Продължаваме към Col de la Croix 2483 м. Времето бе слънчево и ясно както си личи от снимката на църквата. Само няколко минути след това, обаче, малко след Ref. Nant Borrant, 1460 m, в небето започнаха да се появяват перести, премесени с купесто-дъждовни, облаци. Това е  сигурен признак. че времето ще се влоши (за часове, а може би дори за ден) - на снимката горе.

11-ти ден
Reф. la balme
Col de Bonhomme 2329 м - Col de la Croix 2483 м - Refuge de la Nova Camp - 6.0 ч.

Вечерта ни настигна в подножието на Col de Bonhomme до Refuge la Balme на специалния за TMB безплатен къмпинг на 1706 м. Има само тоалетна и заградено място за палатки. Храна в хижата има, но трябва да си поръчате един ден предварително по телефона. Добро място за по-диво бивакуване - напомня ми Рила.

Тръгнахме рано сутринта от безплатния къмпинг на Refuge la Balme със свежа стъпка към един от най-високите проходи в прехода. Col de la Croix 2483 м се оказа сравнително полегат с доста трекери по пътя и бе лесен за преминаване в слънчевото време на юли...

Крачка по крачка нагоре към прохода... Всеки дълъг път започва с една крачка. Важното е да се престрашиш да я направиш и после да не спреш. Всеки човек пътува към себе си. Размишлявам, докато гледам стъпката на Американския ми колега - TMB трекер. Тези хора бяха дошли от САЩ, за да извървят легендарния алпийски маршрут. Поснимах ги малко, точно преди Col de Bonhomme. Не пропуснах да направя и абстрактна фотография - моята запазена марка - снимката по-долу.

Валя на Col de la Croix 2483 м. Това беше най-високата точка за деня. Предстоеше ни слизане, което се оказа дълго, а в последния участък и стръмно. Тогава усетихме и умората, натрупалата се в телата предходните дни. Но в този миг бяхме щастливи, че сме тук, на високото. -

Малко преди Ref. Du Bonhomme (горе на снимката) от Col de la Croix 2483 м има вариант на маршрута през Col des Fours 2665 м. Така, без да губите височина, можете да стигнете до Ref. Des Mottets 1870 м и да се изкачите през Col de la Seigne 2516 м без да се спускате до Les Chapieux и Refuge de la Nova 1554 м. Ако използвате този алтернативен вариант през Col des Fours 2665 м, трябва да къмпингувате на безплатния и неясно регламентиран италиански къмпинг до Rifugio Elisabetta 2195 м. Ние предпочетохме класическия вариант - въпреки голямото спускане...

Голямото спускане от Col de la Croix беше красиво, но краката ми бяха претоварени от многото вървене. Овцете, който срещнахме, ми напомниха за времената, когато бях овчар в манастира. Манастирското спокойствие и пътя навътре към душата. В живота има два пътя, казват мъдреците от йога на Зуковия поток (Sant Mat). Единият е навън, към света, който познаваме, а другият е навътре - към нас самите, там, където е духовното спасение, просветление и където Бог ни очаква с голямата си любов. Вървейки си мислех за смисъла на човешкия живот и слизайки от планината се качвах навътре в себе си. Навярно тези екзестенциални разсъждения бяха породени от умората. Щастливо подвикнах на овцете: „Юбре, курорте!”

12-ти ден
Refuge de la Nova 1554 м
Col de la Seigne 2516 м - Ref. Elisabetta - Courmayeur 2126 м - 33 км - 11 ч.

След  нелекото слизане от Ref. Du Bonhomme, не толкова заради стръмния терен, колкото поради натрупаната умора от 11-дневния трекинг, се озовахме в тихо и спокойно местенце с няколко къщи и един магазин за хляб и млечни продукти от местен производител. Впечатлена от идилията на супер провинциалния живот, Валентина фотографира задния двор на къщата на едно семейство (снимката долу).

Идилията е пълна, защото се наместихме с палатката малко зад този прекрасен и спокоен двор на поляната за безплатен къмпинг към Ref. de la Nova. Малкото зелено петънце в средата на кадъра е нашата любима палатка МСR NOOK. Като всеки безплатен къмпинг по маршрута на TMB и тук имаше само тоалетна и вода. Сънят вечер ставаше по-неспокоен от натрупаната умора, но достатъчен, за да можем да продължим.

Вечерта заваля дъжд, а ни предстоеше един от най-високите и трудни проходи - Col de la Seigne 2516 м. На сутринта преваляваше, но ние тръгнахме нагоре и напред – народопсихология! Така бе през целия път до Col de la Seigne, дъждът беше лек но постоянен, с кратки прекъсвания. Това бе и причината да подминем Ref. Elisabetta, където къмпингът е неясно регламентиран, но не и невъзможен. Няма проблеми с местните власти - по принцип е незаконен, защото е на по-малко от 2500 м.

В лекия дъжд вървим заедно с нашите нови приятели от Франция към Col de la Seigne 2516 м. Времето продължава да се влошава, дъждът се засилва, а проходът е висок и изкачването много бавно. В крайна сметка успяваме да стигнем до най-високата точка, преминавайки прохода в дъжд и мъгла по заснежената пътека. Не вадим фотоапаратите, защото бързаме да слезем към Ref. Elisabetta. Малко преди хижата дъждът спира и започваме да снимаме отново...

Ref. Elisabetta – в Еvviva Italia! ни посреща усмихнат италианец с думите: "Къмпингувайте по-далеч от хижата, аз нищо не знам, няма да Ви преча." Това ни напомни, че скоро ще се прибираме в България. Горе на снимката - параклис под Ref. Elisabetta, който се вижда на заден план. Долу на снимката двама млади TMB трекери обмислят варианта да останат на палатка пред влажната и негостоприемна Ref. Elisabetta или да продължат като нас спускането към Courmayeur.

Фактът е най-сладкият блян на труда.
                      Робърт Фрост, „Сенокос“

В края на деня пристигнахме в спокойния и много гостоприемен къмпинг La Sorgente. На сутринта слънцето грее и Валя пие сутрешното си кафе до палатката в подножието на масива Монблан. Изведнъж осъзнаваме, че сме завършили TMB '2013. Усетили сладостта на факта, преуморени от постоянното вървене в продължение на 12 дни, стоим и гледаме в една точка, изпадайки в медитативни състояния – и в един миг осъзнаваме, че сме щастливи и сме направили този чуден преход, за да сме тук и сега в слънчевият Camp La Sorgente. Оставам си в това блажено състояние вече втори месец след завръщането ни от TMB и бих го повторил отново и отново, този или друг подобен трек, защото знам къде е истината за просветлението, смирението и осъзнаването - в немисленето, приемането и съзерцанието след пътя. Животът е път към нищото и ние сме в постоянен трекинг... Започвам да снимам както си знам!

Чехлите, с който преминах TMB маршрута. Това ми бяха вторите обувки, джапанки за банята и домашни чехли за къмпингите - китайските ми приятели от битака във Варна, купени за 1 евро и само 150 грама. Не можах да намеря по-леки в никой от магазините по пътя на TMB. Това е единствената част от екипировката ми, която не отговаря на правилото „колкото по-скъпо, толкова по-качествено”. Всяко правило си има изключения. Препоръчвам Ви този вариант за леки втори обувки! По асфалт или равна пътека се върви съвсем успешно с раница до 10 кг. Опитайте и Вие ще можете.

Отново пред църквата на Courmayeur, от където тръгнахме преди 15 дни. Петнадесет дни трекинг в Алпите покрай масива Монблан. Единадесет, от които вървене, в два от тях - само по 2 часа. Два дни преоборудване в Chamonix и два дни почивка след трека в Courmayeur Camp La Sorgente. Сега отново снимам в Courmayeur както си знам - с по-лека раница и с по-голям ентусиазъм, както си личи от снимката долу.

Умът ми бе празен като тази витрина. Йогите казват, че ако задържите ума си така празен за 20 минути, ще постигнете просветление. Гледайте снимката 20 минути и не мислете за нищо... Това е просветлението!

Финал на етап от Обиколката на Франция. Не сме подготвени за снимане на този репортаж, но Валя случайно прави една снимка, в която се вижда един от първите 10 колоездачи, пристигнали на финала в Courmayeur. Аз се виждам на заден план как правя опити с Fujifilm X-E1 да фокусирам събитието. Раницата на гърба ми пречи - ако я сваля, едва ли ще мога да снимам - така свикнах с нея в тези 15 дни из Алпите.

Фотографията на майстора (по-горе) и майсторът (по-долу) в момента на снимане – още една малка тайна е разкрита... Определено не е лесно да се снима с раница на гърба, но си заслужаваше усилието въпреки правилото на мъдростта - никое усилие не си заслужава, ако не води до просветление. Просветлих се и разбрах, че този експеримент е успешен. Благодаря на спонсорите и приятелите, които ме подкрепиха – поклон на емпатията!