• П. Кирязов • Г. Кънев • Д-р Р. Панчева д.м. • Марго • Щ. Щерионов • Миглен • К. Цонев • Митко • Наско

И тази година започнахме TMB от Курмайор (Courmayeur), Италия, но не спахме в хотел Централ (който е на по-горната снимка), от където стартирахме миналата година. Отидохме до къмпинг Tronchey. Въпреки дъждовния ден, по дух бяхме готови за приключения! Щеше да ни върви като по вода...! Бяхме щастливи, че отново сме на TMB!

Под нас остава Rifugio Elena, времето се разваля, над нас е Grand Col Ferret...

Обувките - символ на вървенето и алпийския начин на живот, стоящи по масите на мандрата Le Peule. Те са чисти за разлика от тези на Красито (снимката горе), които показват добре състоянието на пътеката в момента на нашето слизане от Grand Col Ferret.

Отново сме в Le Peule. Въпреки лошото време съм усмихнат (снимката горе).  Миналата година пак бях усмихнат, но дори от снимката долу личи умората, която усещах осезаемо още на втория ден от обиколката... Тогава допуснахме фаталната грешка да направим първия преход много труден и дълъг с раници, тежащи повече от 10 кг и много ентусиазъм. Именно той не само не ни помогна, но и направи цялото ходене една малка мъка... Тази година видимо по-умен, претръпнал и с по-малко ентусиазъм, но повече опит, имам много сили за дългия път, който ни предстои. Спираме за малко и продължаваме към любимия ми къмпинг Camp Les Glaciers в La Fouly, Швейцария.

Някои караха велосипеди нагоре към Grand Col Ferret... Срещнахме група колоездачи на слизане от прохода.

Хлябът, символ на енергия и сила, за който Учителят Петър Дънов казва, че е грях да се продава... Режа хляб в къмпинг Les Glasers (Швейцария). На сутринта тръгнахме към Champex Lac.

На третия ден от нашия маршрут, след като спахме в къмпинг Les Glasers (Швейцария), срещнахме множество бегачи, които тренираха за The North Face® Ultra-Trail du Mont-Blanc®. На снимката виждате един от тях с наранен крак, който въпреки всичко продължава по пътеката.... Ние също продължихме да вървим и снимаме, а радостта беше с нас!

Някои бягаха, други стояха на пейките спокойно и съзерцаваха живота. Хората като нас вървяха бавно... Но всички ние бяхме в баланса на настоящето!

След дъжда предишната вечер сушим палатките на първото удобно място, за да не ни тежи в раниците водата по тях. Неусетно зад гърба ми се приближават швейцарски магарета и Краси ме композира точно и на място. Откривам голяма прилика.

Предстоеше ни пътя към Fenetre de Aprette (2665 m) - най-високата точка по пътеката на TMB. Когато тръгнахме от Champex Lac, времето беше непостоянно. Нагоре ни валя дъжд и имаше променлива облачност. Изкачването беше дълго, но интересно... Имахме късмет с времето, обаче. Просветна за малко, когато бяхме в най-високата точка на прохода!

Изкачваме Fenetre de Aprette и снимаме яко!

В най-високата точка на прохода, докато снимах в посоката на върха Fenetre de Aprette ,забелязах, че Красияна се е покатерила нагоре. Подвикнах й да слиза, защото имахме още много път. Бяхме на една четвърт от нашия TMB трек. Предстоеше ни дълго слизане покрай ледник и още нови места...

Работя сериозно, когато съм притиснат от обстоятелствата! Спонсори, работата не е лесна, но аз съм щастлив, че Ви има!

Възхищавам се на ледника и се радвам, че тази година избрахме пътя през Fenetre de Aprette! Качването и слизането определено си заслужаваха.... В края на деня стигнахме Trient. Спахме в импровизирания къмпинг при Gide Peuty и сутринта тръгнахме нагоре към Col de Balme. Изкачването е монотонно, през гора. Близо до прохода се излиза на открито.

На Col de Balme спряхме за кратка почивка и за пръв път видяхме връх Монблан! Миналата година обиколихме този алпийски първенец без да го видим, защото тогава времето не позволи. Сега разбрах защо трябваше да отидем отново. Радостни от гледката си правим снимка за спомен.

Слизането беше дълго, но приятно, и стигаме щастливи в d'Argentiere...

Къмпингуваме в du Glacier (d'Argentiere), където срещаме странстващия писател от Великобритания, уникалния самотен пътешественик и художник - Aimiless Rawbler. Много приятна кратка среща, всеки си почива и сутринта тръгваме към новия участък от маршрута ни, към езерата Blanc, от които заснехме най-красивите гледки към Монблан.

Неделна разходка по Южния балкон! Срещаме група японци с местен водач на разходка над Chamonix с гледка към Монблан.

Краси скача по-високо от Монблан защото духът й лети на високо, щастлив от това, че долу в низината се вижда Chamonix!

Това е плакат в Chamonix за ултра маратона на The North Face - TMB в маратонски вариант. Най-бързият го завършва за около 24 часа. Голямата група е двойно по-бавна и са и необходими около 48 часа. Ние го правим за около 60 часа разпредели в 10 дни. Бегачите го правят с раници до 5 кг. Ние с раници до 10 кг. Сравнението е излишно. Тук си личи силата на човешкия дух, а тя гласи „Който реши, може!”. Така моят приятел Атанас Скатов се качи на Еверест. Реши и след 3 години подготовка се качи. Той никога преди това не е тренирал... Всичко се крие в силата на човешкия дух!

Отново съм в Chamonix и отново снимам символа на силата на човешкия дух. Напред и нагоре! Само това е пътят!

След една седмица дъждове всички сме изморени и спим в покой до стената на църквата в Les contamines...

Спираме на първото възможно място, за да изсушим палатката и дрехите си, които намокри снощният дъжд. Това беше шестият поред ден с дъжд, но ние сме сухи и щастливи, защото якетата и панталоните ни за дъжд не пропуснаха! Тези дъждове ни забавиха и не можем да мислим за варианта да се отклоним към резервата за снимки. Сега нашата цел е да затворим кръга покрай Монблан преди времето да се е развалило още повече. Измъкнахме се на косъм от проливните дъждове...

Вече сме на Col de La Croix и Красито отново е щастлива и показва какво може! Всички сме доволни, защото не заваля, а хижата и мястото за палатки е само на няколко минути път. Продължаваме спускането...

Опъваме палатките близо до Refuje de La Croix du Bonhomme. Тук имате право на безплатно бивакуване за една нощ.

Ако знаеш как да опънеш палатката си при силен вятър, той само може да ти помогне, както си личи от снимката по-горе. Точно ги опънахме и заваля... Много е приятно вън да духа и да вали, а ти да си сух в палатката! Това е щастието на палаткаджията! Затова е важно палатката да е добра, здрава, лека и водонепропусклива. Още по-важно е да бъде и ветроустойчива. Обикновено подобна палатка струва от 600 до 1000 лв. За предпочитане са и по-скъпи модели. Ако нямате пари, не се тревожете: липсващата екипировка се компенсира от силата на човешкия дух!

Бивакуваме близо до хижата de La Croix de Bonhomme в лошо време и силен вятър при ниски температура на въздуха. Предстои ни изкачването на Col de Fours (2665 m), a времето се продължава да е лошо. Ще решим на сутринта дали да останем или да тръгнем...

Долу се вижда Refuje de Monttets - едно добро място за похапване и почивка преди изкачването на последния Col de La Seigne.

На Refuje de Monttets откривам тази фланелка. Веднага я купувам, слагам я и заставам пред обектива на Валя! Много щастлив и доволен с TMB екипировка на няколко метра от финала. Остава ни само един Col de La Seigne и голямото спускане до Courmayeur. Времето продължава да е променливо и предимно облачно.

На Col de La Seigne сме, но не се снимаме, а снимаме табелите на самия проход и без да се бавим започваме голямото спускане към Courmayeur.

В класическия маршрут тук се прави нощувка, но ние решаваме да подминем отново Refuje Elisabetta и продължаваме спускането, въпреки че се стъмва, облаците се сгъстяват и очевидно ще вали... Така в този ден минаваме двоен маршрут и разбираме, че не е невъзможно да се обиколи Монблан за 24 часа. Нужна е само да решиш!

Отново сме пред хотел Централ в Courmayeur, от където тръгнахме преди 22 дни. Това TMB бе мое лично постижение - лекота, добра екипировка и финиширане в отлична форма след 200 км и 10 дни вървене по пътеката от общо 22 дни вървене. Чувствах се удовлетворен и не съжалявах за повторното минаване по пътеката на TMB.

Искам да благодаря на всички спонсори повярвали в проекта ми. Благодарение на тях Вие разглеждате този сайт! Благодаря Ви, приятели!

Завършихме TMB, но продължаваме снимането, докато минаваме през малки и живописно-романтични алпийски градчета...

Разхождам се спокойно сред алпийските селца и снимам за удоволствие, удовлетворен от добре свършената работа горе в планината. Нещо ми е олекнало, радвам се, че завършихме и кроя планове за ново пътешествие следващата година...

Доволни и щастливи от успеха на TMB 2 си правим снимка за спомен в огледалото на живота. Готови сме за нови пътешествия в планините с фотоапарати! Имаме идея къде! Очакваме новите спонсори!

Наздраве и на фокус на всички!

Ники Теста и компания:)